Home » ПРЕДАНИЯ

ПРЕДАНИЯ

БАЦИЛЪТ ” ЗАЗ “

Съществува предание разказвано край останките на древната църква в местността “Гергьова черква ” от някогашния енорийски свещеник Петър Гайдев в с.Црънча , който казваше за хората от селото,че боледуват от болестта ЗАЗ/завист, алчност и злоба/,обяснявайки го така:

“Бацилът на разрушението се е вселил в хората ни. Първоначално това е дошло от турците , принудили местните българи, сами  , със своите ръце да разрушат съградените от дедите им крепост,църква и манастири  в района на селото. Лошото е ,че  бацилът се прихванал и продължил да се проявява и по-късно. Не само ,че веднага след Освобождението изгарят и разрушават до основи турския Конак в селото , но и след това не дотам благочестиви българи продължават да рушат и все още съществувалите останки от крепост и базилика, за да ползуват дори  камъните от основите им  в градежа на огради и други свои постройки. Затова и казваше поп Петър , лошотията ще ни преследва, а завист,алчност и злоба ще владеят душите ни. И само пробуждането на енергията на съзиданието,  чрез възстановяването на разрушената църква и други дела за общото благо за селото и жителите му , могат да променят  нещата за негово добро и за добруването на хората в него!  И смеейки се, добавяше, че ако не тръгнем по пътя на доброто , вместо црънчани ще ни наричат -”зазалии “!”

Бележка на администратора: Надявам се ,че със строителството на параклиса “Покров Богородичен” на мястото на разрушената ранно-християнка църква и с последвалите инициативи за оформянето на парк за отдих над селото ,  вече “духът на съзиданието ” е пробуден и няма опасност от такова преиначаване на името на жителите….

 

ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ СВЪРЗАНИ С РАЗРУШАВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА  ” СВЕТА ПЕТКА”

За разлика от късноантичната крепост и манастирския комплекс с ранно-християнската базилика съществували в района на местността “Гегьова черква”, които били разрушени изцяло след предаването на крепостта “Цепина” и другите укрепления по рида “Къркария”, останки от женския средновековен манастир “Света Петка” и църквата в него са били запазени до края на ХVIII век.Тогава в двора на манастира от Али бей , който  много харесал селото бил построен турския конак  .

” Преданието  разказва,че  една от годините към края ХVIII век, била изключително плодородна Затова и данъците в натура : жито,царевица,сено и др.,които беят успял да събере, били в много големи количества. За да ги съхранят, той е наредил да се слагат в оборите,а конете да се откарват в черквата. Заповедта на бея бе изпълнена. Конете били откарани в черквата . Но се случила беда : конете не си лягали да почиват, цвилили и се ритали и през деня и през нощта. Уведомили за това беят и той наредил конете да се върнат в оборите , а черквата да се разруши като дяволско  свърталище.”

От това време е останала и следната легенда:  “Иконата на Света Петка се вдигнала от Црънча и отишла в Пещера. Там се закачила на едно черничево дърво в турски двор.видял я стопанина на двора, взел я и я изхвърлил отвън селището. На  другия ден намерил иконата закачена пак на същото място  и той пак я изхвърлил. Но иконата отново се върнала . Изплашен турчинът напуснал дома си и отишъл да живее на друго място. В дъното на черничевото дърво  бликнало изворче с лековита вода, а християните построили там параклис-черквичка и го нарекли  “Света Петка”

Из “ЦРЪНЧА  ПАЗАРДЖИШКО – МИНАЛО И РОДОСЛОВИЕ”, автор Иван Гатев.