Home » ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ

От древността до днешно време митичните Родопи завладяват умовете на хората. Какви ли тайни бихме разкрили, ако можехме да се върнем хилядолетия назад? Из цялата планина се откриват знаци на различни цивилизации. Който може да ги разчете, ще се докосне до един невероятен свят. Разположено в полите на Родопите,с.Црънча  Пазарджишко също крие своите тайни ,които се опитваме да разгадаем  по малкото останали запазени  знаци  и артефакти.

И така –относно  историята на село  Црънча.

Ето как местния краевед Иван Гатев в книгата си “Црънча Пазарджишко, минало и родословие” пише за историята на Црънча:

Село Црънча,моето родно село.Родно място на моите родители, на моите деди, на децата ми.Село с многовековна, но ненаписана  история.За много от годините,за личностите,за събитията ,които са ставали тук времето не е оставило никакви писмени следи. За най-старата история на с.Црънча единствените свидетелства са запазените останки от крепости и градища ,бранили в древността селото,руините от стари църквии параклиси,стърчащите някак съвсем неестествено в своята среда надгробни могили, запазените останки от някогашни пътища и калдаръмени друми, от стари водопроводи…”

Съществуват няколко версии както за името ,така и за възникването и ранната история на Црънча .Надяваме се чрез публикациите в този сайт да се  видят не само различните гледни точки, но най-вече да се стигне до същината й преоткривайки доколкото е възможно историческата истина.

Няма да се спираме на тезата за възникването на селището в късното средновековие, тъй като останките от тракийски и римски поселища ,късноантична крепост,ранно-християнка църква и множество могили  категоричнопо определят Црънча и околностите му за обитавани от 3 х.г. преди Христа. Недостатъчо състоятелна  е и тезата ,че името Црънча произлиза от”Църните”, както са наричали калугерите от манастира над селото съществувал до падането под турско робство. Макар и тази теза да звучи правдоподобно името  Църънча, има и други обяснения .Ето защо ще направим опит да изложим мнението и на други автори за античния произход и съществуване на селото ни:

Като начало нека видим , какво казват бегло някои по-нови изследователи като Йордан Йорданов   за античната история и произхода на името на село Црънча и селището като такова:

” Наличието на две селища с името Црънча в Родопите едва ли е случайно, още повече, че и около двете села или в близост до тях са разположени свещени култови центрове. Южнородопската Црънча /край Доспат/ е с варианти на името Черница, Черничан, Черничен, Черничян, Стрънча, Църънча, Царънча, (в някои османски документи Чринча) . Някои казват, че то има древен български корен, което е несъмнено, но и че се свързва с българското “черен-църен”, съпоставяйки го в аналогия с името на рида Чернатица в Родопите и с рида в Завалска планина. Аз съм по-склонен да се спра на варианта Църънча/Царънча, който с изпадането на гласната “а” и “ъ” се превръща в Црънча. Според мене това, което може да бъде кодирано в този топоним е, че тези села ( и двете Црънчи) са били владения или резиденции на владетели от древността, (обхващащи античния и римски периоди) и са били вероятни “Царски селища” или военни гарнизони, т.е. селища с по-особен статут.
Още повече, че в Родопите съществува още една местност с подобно наименование, край село Гълъбово – Царина (или Царна), в която има неолитно праисторическо селище и пещера-светилище. Преходът от Царина към Царънча не е дълъг и сложен.
Фактите в подкрепа на тази хипотеза се срещат и в двете села Црънча. В Южнородопското, област Чеч, за това ни свидетелствува наситеността от антични селища – три в района на селото и многобройните могили с наличие на тракийски и римски гробове, както и голямата могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра, в местността “Брезе”.
По огледален начин стои ситуацията със село Црънча в полите на Родопите (в подстъпите на рида Къркария), Пазарджишко. Там също изобилието на могили е огромно (около 30), има наличие на останки от късноантична крепост /под местността “Св. Георги” с ранно християнска базилика над крепостта и голям манастирски комплекс около нея. А самото село има връзка със светилището при Голям Косоман и с крепостите-светилища разположени по рида Къркария, като Костина могила, Везир тепе, Елин връх, Ечименище, Портиците и т.н.. Самото Везир тепе по уникален начин ни свидетелства в полза на варианта на името – Цар-анча или Царънча и на тезата за евентуално царско средище. Оказва се, че самия термин “везир”, не бива да се смята само за титла на най-близката до султана фигура, но че това е най-вече титла в древен Египет, въведена при фараона Снофру (четвърта династия), а като административна длъжност е съществувала и в по-ранна епоха. По времето на фараона Джосер, тази административна длъжност е изпълнявана от Имхотеп, наричан по-късно “тжати”. Когато е въведена като титла от Снофру, това е между краят на каменно-медната и началото на ранната бронзова епоха (2700 г. пр. хр.), което напълно отговаря на вероятността да е съществувала и в този Родопски регион.
……  Защо правим тази връзка? Изведнъж ни в клин, ни в ръкав – и Египет. Не прекаляваме ли малко? Може би съвсем малко. Просто по никакъв друг начин не може да се обясни името “Везир тепе” сложено на една надгробна могила (защото точно това представлява “тепето”), която учените, днес, наричат “тракийска надгробна могила”, освен с наличието на тази титла в древността, съществувала в древен Египет. А когато погледнем къде се намира тя – между Костина могила (отново “могила”) – крепост-светилище и крепостта Цепина, т.е. между две много важни средища по рида Къркария и се върнем отново на правомощията и административната длъжност на титлата “везир” в древен Египет, тогава обяснението е налице. Тя обяснява и наличието на вградения “каменeн слънчев диск”, отговарящ на йероглифа “Та” в стената на светилището при Голям Косоман.

От друга страна, няма сведения или поне не съм срещал такива, за присъствието на такъв високопоставен султански служител по рида Къркария във времената на турското робство. Още повече, че крепостта Цепина не е превзета от турците, а се предава доброволно на Лала Шахин в Пловдив, при определени условия. Едното от тях е крепостите по целия отбранителен възел (Къркария и Чепинско) да бъдат разрушени от българите, а в замяна на това те добиват право на известно самоуправление и задължение да участват в султанската войска, което е всъщност оценката на турското командване, че са много добри войници.
Единственият довод в полза на турския произход на наименованието “Везир тепе”, е предположението, че това е било местото, където чепинци са се сборували, за да отидат на служба в османската войска. Но дали е така, въпросът трябва да се проучи щателно и да се види отново дали има данни за това, И ако има, защо точно там, където има древна могила. Затова засега, аз съм склонен да се опра на “египетската” трактовка на името, още повече, че Тракия и Египет трябва да се разглеждат като две взаимосвързани страни на една и съща култура, майка, на която е праисторията на Балканския полуостров. И искам да обърна внимание, че наименованието “Везир тепе” е много добре уточнено – нито цар, нито фараон, а везир. Тогава близостта на топонимите Царънча (Црънча) и Везир е повече от ясна. Остава само да се допусне, че в 3000 г.пр.хр. такава титла е съществувала и в Родопския регион, като част от царската институция и че въпросната могила, наистина е гробница на такъв високопоставен служител.

Трябва да обърнем внимание и на факта, че могилите /около Пазарджишкото Црънча /са разположени на две нива – в подстъпите към рида Къркария, т.е. в най-ниското и на високото – по самия рид, като по този начин очертават две нива на мирозданието или две точки от мировата ос. В средината, като свързващо звено са разположени светилищата. Няма да е за учудване, ако се извършат изследвания и се окаже, че разположението на могилите отговаря на определени звезди или съзвездия, т.е. ние да имаме подобен комплекс, както в Сборяново (Североизточна България)”.